Р Е Ш Е Н И Е


№299

гр. София, 08 август 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №679/12г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба и допълнение към нея, подадена от частния тъжител П. С. В., чрез повереника - адвокат В. Щ. Я. от АК ,гр.Варна, срещу въззивна присъда № 15, постановена на 16.02.2012 год. от Окръжен съд - гр.Варна по ВНЧХД №21/2012 год., с която е отменена първоинстанционната присъда №498/23.11.2011 год. по нчхд№ 4831/10 год., с която подс. Й. Д. Й. е бил признат за виновен по обвинение за това, че на 22.10.2009 год. в подаден сигнал до Варненската окръжна прокуратура вх.№4268/2009 год. е разпространил позорни обстоятелства за П. С. В., както следва: ...” адвокат В. желае да разговаря единствено с М. като разчита единствено на нейното психично състояние, за да я манипулира”, ... както и :...” да не се правят с нея адвокатски експерименти” - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 , вр. чл. 147, ал. 1 НК, и във вр. с чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лева.
С въззивната присъда № 15/ от 16.02.2012 год. по ВНЧХД №21/2012 год. на Окръжен съд гр.Варна подсъдимият Й. Д. Й. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по това обвинение. Частният тъжител П. С. В. е осъден да заплати на подсъдимия Й. Д. Й. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Касационната жалба и допълнението към нея съдържат твърдения за незаконосъобразност на въззивната присъда, която е постановена в противоречие с материалния закон и при неправилна оценка на събраните по делото доказателства. С нея се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане за признаване на подсъдимия за виновен по обвинението. Претендират се деловодните разноски, направени от касатора, за които представя доказателства за пътните разходи относно явяване по делото пред ВКС.
Пред КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ тъжителят се явява лично. Поддържа устно и в писмено становище аргументи в подкрепа на касационното основание и данните на които се основава, развити във въззивната жалба. Сочи, че доверителката му М. е била психически здрава и не се е налагало да бъде направлявана от другиго, поради което прокурорът е оттеглил искането за поставянето й под запрещение. Подсъдимият не е могъл да докаже , че посочените от него обстоятелства са истински.
Подсъдимият Й. Й. не се явява редовно призован. чрез защитата си- адвокат П. У. оспорва основателността на касационната жалба. В съдебното заседание пред ВКС адвокат П. У. - лично и устно, както и с представени писмени бележки, развива доводи за несъставомерност на инкриминираното деяние под признаците на клевета , нито друг състав на престъпление по НК. Невъзможно е да бъдат доказвани оценъчни твърдения като подобно изискване само би нарушило свободата на мнение, което е основна част от правото на личността на свободно изразяване. Моли присъдата на Варненския ОС да бъде оставена в сила.
Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Намира, че оценката на доказателствата е направена съгласно нормите на НПК и установените въз основа на тях факти не сочат на престъплението клевета.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:


Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата и законните интереси на частния тъжител. Съдилищата по фактите са събрали и проверили всички правно релевантни факти от значение за установяване предмета на доказване. Проверката на ВКС показа, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В мотивите на присъдата е направен пълен анализ на всички доказателствени източници като са кредитирани достоверните от тях, а за некредитираните са посочени съображения относно отхвърлянето им. Варненският окръжен съд е дал обоснован отговор на всички възражения на страните и е аргументирал в пълна степен своите съображения относно фактическите констатации и правни изводи по делото.
ВКС споделя изцяло противоположния резултат от оценъчната дейност на контролираната инстанция спрямо констатациите и изводите на първоинстанционния съд относно инкриминираното деяние и отговорността на подсъдимия за извършването му. Установената фактология не може да бъде отнесена към състава на престъплението клевета, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон.
Верни са изводите в проверявания съдебен акт, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, като е придал на инкриминираните изрази, в подаден от подсъдимия Й. до Варненската районна прокуратура сигнал, такава оценка, която обективно не може да съдържа клеветническо твърдение. В инкриминирания от тъжителя документ подсъдимият е изложил твърдението си, че лицето Е. Т. М. ( ЕГН 2503180994) се нуждае от психиатрична помощ. В сигнала подсъдимият е посочил личното си убеждение, че : ”адвокат В. желае да разговаря единствено с М. като разчита единствено на нейното психично състояние, за да я манипулира”, ... както и :...” да не се правят с нея адвокатски експерименти”. Относно характера на тези изявления, изтъкнати в сигнала до прокуратурата подсъдимият е изразил своето лично мнение относно поведението на частния тъжител П. В. към възрастно лице, на което частният тъжител е бил повереник. По делото е установено от писмените доказателства, че М. е страдала от „мозъчна атеросклероза, начална лакунарна деменция”, налагаща социално обгрижване ( данните от заключението на СПЕ по гр.д.145/10г. на БОС). От характера на документа, в който това мнение е изразено от подсъдимия и от съдържанието на изразите, тяхното значение има само оценъчен характер на неодобрение от подход, от поведение на друго лице, в случая – на частния тъжител В.. Основателно е оценено усилието на подалият сигнала Й. да предизвика проверка от прокуратурата по случая и действия на прокуратурата за иницииране на производство в рамките на правомощията й , за поставянето на М. под запрещение. Последица от активността на Й. е гр.д.№145/2010 год. на ВОС за поставяне под запрещение на гражданката Е. М., образувано по искане на прокурор от ОП гр.Варна. Съдържанието на сигнала, изготвен от Й. не следва да се разглежда като основание, или не, за търсене на наказателната му отговорност, поради факта, че производството по делото за поставянето на М. под запрещение е завършило без успех за прокуратурата , тъй като е било отхвърлено от съда. Независимо от изхода на производството, което този сигнал е инициирало, той е подаден на основание на регламентирана от закона процедура и посочените твърдения в него не сочат на позорящи факти и обстоятелства за личността на подсъдимия. .
Правната оценка, извършена от ВОС на установените по делото факти от предмета на доказване се споделя от ВКС. Правното съдържание на изпълнителното деяние на престъплението клевета по чл.147, ал.1 НК е анализирано в духа на правната теория и съдебната практика. Освен, че подсъдимият е упражнил правото си на гражданин , подавайки сигнал до прокуратурата по въпроси от нейната компетентност, отразеното в сигнала е сведено до оценка на поведението на частния тъжител П. В. като процесуален представител на гражданката Е. М. и не съдържа твърдения за факти и обстоятелства от позорно за честта и достойнството на П. В. значение, които биха могли да бъдат потвърдени или опровергани в процеса. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Те са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти и/или обстоятелства трябва трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.
Начинът на мислене , както е приемал ВКС в своята нова съдебна практика, както и ВС в по-старата съдебна практика, не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване(спр.. Р № 80-98-II н. о.).Текущата практика на ЕСПЧ неотклонно следва прогласената в чл.10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр. , например : решението по делото Обзървър и Гардиън срещу Великобритания; решението по делото Р. срещу България).
Практиката на ВС и ВКС приема, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, за който подсъдимият е бил оправдан от въззивния съд, не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Те са мисловен израз на лична оценка и лична позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността, поради което не представляват клеветнически твърдения. Още по-малко, такива твърдения могат да бъдат отнесени към позорящи, след като изпълват съдържанието на сигнал до прокуратурата, с който гражданите упражняват правото си да сезират институциите за упражняване на предвидените им в закона правомощия. Позицията на подсъдимия има оценъчен ,мисловен характер и за нея той не следва да носи наказателна отговорност
В конкретния случай подсъдимият е упражнил права, гарантирани му от Конституцията - да се изкаже свободно, да сигнализира компетентните органи за констатирани от него нередности. Реализирайки тези си права, подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета", поради което законосъобразно е оправдан.
Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
С оглед на тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15, постановена на 16.02.2012 год. по ВНЧХД №21/2012 год. на Окръжен съд - гр.Варна.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: