Полковник Миланов и ?правото на по-силния?
Миналата седмица на началника на НСБОП, полк. Миланов, му се случи случка. Паркирал си колата пред някакъв хотел, близо до скъпа лимузина на някакъв голям бос охранявана от многобройна лична охрана. Момчетата с маймунски лица и мозък поискали от полковника да премести автомобила си на друго място, а не в близост до този на техния шеф. Просто не познали, че това е шефът на НСБОП. Стигнало се до пререкание, та трябвало генерал Борисов да идва и да налага ред с авторитета си.

Тук няма да засягам въпроса относно нарастналата наглост на престъпните босове. Той е разискван изобилно в пресата. Това, което е по-интересно за мен, е, че Миланов е преживял нещо, което ние, обикновените българи, преживяваме всеки ден, и то от колегите на полковника ? полицаи, данъчни, митничари, общински служители, служители в министерства и т.н. Полковник Миланов се е сблъскал с това, което някои наричат ?правото на силния?: ?Щом съм по-силен от теб, значи имам право да правя каквото си поискам.? Така са разсъждавали маймуните от личната охрана. Но те не са си измислили сами това право. Цялата държавна машина в България е основана именно на принципа на ?правото на силния? и го използва срещу българските граждани, срещу тези, които плащат заплатите на тази държавна машина. Полковник Миланов няма защо да се оплаква; той е преживял това нещо веднъж; а ние го преживяваме всеки ден от самия полковник и неговите колеги по бюджетна заплата.

От най-високото ниво до най-ниското ниво в държавната йерархия чиновниците смятат себе си за недосегаеми и използват своето положение на власт и сила за да издевателствуват над обикновените граждани. Като започнем оттам, че всички правителства от едно десетилетие насам вдигат произволно данъците и налагат произволни ограничения върху работата и икономическата свобода на хората. Да сте чули някога някакви морални основания за това ограничаване на свободата на хората? Очевидно, моралното основание на правителствата винаги е старият ориенталски деспотичен принцип ? ?Силният винаги има право? ? само че този път облечен в ?демократични? и ?законови? дрехи. Да са ви обяснили защо например обущарят в квартала трябва да плаща непосилния патентен данък, след като едва изхранва семейството си? Или защо таксиметровият шофьор, който плаща най-високите акцизи за гориво в света, трябва да плаща допълнително и патентен данък? Някога да сте участвували в ?демократичен? избор на държавните чиновници, които живеят на ваш гръб? Да ви е обяснявал някой защо са нужни квоти върху вноса на банани, например? Или защо имаме 100 хиляди души централна държавна администрация, колкото е държавната администрация на Канада?

Кое е моралното правило, според което пътният полицай може да ви спре дори без да сте извършили нарушение и дори да оглежда багажника ви и да бърка във вещите ви? Или да насочва зареден автомат ?Калашников? срещу възрастни мъж и жена и 16-годишно момиче? Или времето за преминаване на границата да зависи от кефа на митничаря, който е седнал да си пие кафето? Кое е моралното основание, ако искате да си купите риза, произведена в Турция, да се намесва държавен чиновник, който да налага мита за да ви принуди да си купите риза, произведена в България?

Очевидно, няма такива морални правила. Моралният и юридически принцип на демократичната държава е този: Правото на силния. Държавата има цялата власт, следователно държавата и нейните служители могат да правя каквото си поискат с живота, свободата и собствеността на обикновените граждани.

Шефът на НСБОП не трябва да се оплаква. Дебелите вратове просто са приложили на практика неговия собствен принцип срещу него самия. Аз не съм избирал полковник Миланов на неговата длъжност, нито съм съгласен да му плащам заплатата. Всяка година той и неговите колеги ми опират пистолет в главата за да им платя част от това, което съм изработил с честен труд. Той ги взема от мен не защото аз доброволно искам да му ги дам, нито защото има морално основание да ги взема. Юридическият принцип, на основата на който той взема пари от мен е отново този: Правото на силния. Неговото престъпление е много по-лошо отколкото просто да те принудят да си преместиш колата. Преместването на колата е доста по-малко неудобство от кражбата на 60% от моя труд.

Моралът на държавните чиновници днес е същият, както по времето на Вълко Червенков. И той е добре описан от Джордж Оруел в 1984: ?Ако искаш да видиш картина на бъдещето, представи си ботуш, стъпкващ човешко лице . . . завинаги.? Само че днес ?ботушът? е много по-изтънчен и облечен в правилната политическа риторика.

Библейската политическа теория срещу ?правото на силния?

Съвременната демокрация не е единственият политически строй в историята, който боготвори физическата сила на държавата. Такива са всички езически общества в историята. От времето на Нимрод досега падналият човек има една неизменна цел: да придобие сила и власт над другите хора и да мачка с ботуш техните лица ? физически, икономически, психологически, сексуално и т.н. Държавата е бог във всяко езическо общество, нейната сила и способност да налага принуда над волята на отделните хора е божествена характеристика, и предизвикателството срещу тази сила почти винаги се смята за сериозно престъпление, почти светотатство срещу бога, ходещ по земята, облечен в полицейска униформа. Както в древните деспотични общества, така и с съвременния деспотизъм на демокрацията, държавата съществува сама за себе си, и всяка част от обществото ? закони, данъци, икономически отношения, образование, наука и т.н. ? служат за нуждите на държавата и за увековечаване на властта на държавните чиновници над живота, свободата и собствеността на хората.

Единствено библейският закон ограничава институцията на държавата до определени минимални граници. Има основание за това. Учението на Библията отхвърля принципа на ?правото на силния.? Библията ни учи да вярваме в силата на правото. Затова най-силната институция в човешкото общество ? държавата ? е ограничена. Вместо да принуждава обществото да служи на държавата, библейският закон прави държавата слуга на моралните закони. Държавните служители ? които всъщност не са платени чиновници ? се намесват само когато има нарушение на моралните и юридическите правила; те в никакъв случай не държат постоянен ботуш над лицето на обществото, изисквайки от него постоянни плащания и ангария за ползите на държавните институции.

Сега би трябвало да е ясно защо политически свободни общества са се появили именно в християнска Европа, а не например в Близкия Изток или Япония. И вече би трябвало да е ясно как може да бъде изградено свободно общество без политически ботуш върху лицата на хората ? чрез проповядване на библейското политическо учение.

Заключение

Медиите много бързо забравиха за случая с полковник Миланов и пропуснаха да го коментират. Причината е напълно ясна: Охранителите са действували на основата на принципа на правото на силния. Един по-задълбочен коментар би показал ясно, че цялата държавна система в България действува като дебеловрат рекетьор ? ?Щом съм по-силен от теб, значи имам право над теб.? Именно това е политическия морал на демокрацията. И само библейското учение може да донесе истинската политическа свобода, както вече е направило това в миналото.

текстът е от архива на протест. сайт -2010г.
--------------------------------------------------------------------------------