Има ли нужда от духовна истина както има нужда от хляб,вода и топлина.Разбира се че не-животът ни е построен на материално-финансови основи.През социализма-на идеологическо-класови.Сега няма идеология,няма цел-има животизъм във всичко.Удобства за умните и силните и пот и труд за простите и слабите.Естествен подбор.Умен ли си-ставаш служител на държавата и заплатката капе всеки месец,силен ли си-газиш и биеш-като мутра или полицай-и паричките идват.Прост ли си-работиш в производството и храниш умните и силните.Слаб ли си-когато работиш за умните и силните те бият простите ти събратя и те карат да работиш и за тях-нали имат пример от висшите класи.И всичко това безумие се крепи на система от хартийки-уж подсигурени от кюлчета злато.Няма човек,още по-малко -духовна истина-има джунгла с хищническия закон-като си прост и слаб -ще си роб и оръдие за производство.Първо умира духовното в нас-моралния закон.Смачкват те с безумните си изисквания и потребности,с разврата и цинизма,с насилието и унижението.И попадаш в тъмна ЯМА-осъзнаваш че си никой и нищо,че всичко е лицемерие и цивилизовани маски,че ако не станеш като тях-ще си им роб смачкан.Това е системата без духовност и идеал.Няма хора-а лицемери-приспособленци и смачкани от труд роби.И е така и само Христос и Толстой се опитаха да сринат тази система за убийство на духовното-с истински,практичното,приложено в поведението на човека християнство но -"апостол" Павел прииначи простото духовно учение на Христос в църковно-обрядно а за разумното научно-духовно съзнание на Толстой се мълчи.Затова живеят-включително и аз само мъртвите духом-няма условия за духовен живот и система.Пробудиш ли се в тази животинско-лицемерна система-тежко ти-по-добре доброволно си иди при разумния си Бог.Защото тук-или контролираш труда на простаците или си простак и работиш за мръсните хартийки.И всичко обвито в розова мъгла с думите -прогрес и цивилизация...Те и само те са важни а не ти-човече...