Някакво двукрако изправено животно населява земята.Тя го храни-черна пръст която ражда храната на двукракото.Но двукракото същество не желае да се труди над твърдата черна пръст-хранилница.То е измислило науката,културата,изкуството,администрацията-измислило е разделението на труда.Измислило е и парите вместо труда,измислило е държавата вместо доброволното сътрудничество между хората.Но това не се обяснява на хората и на техните деца.Напротив-всяка власт и обществена система се представят за най-прогресивни и вечни.И живее съществото на два крака и не осъзнава нито себе си нито черната пръст която го храни и в която ще го погребат.Работи,плоди се,строи дом,съди се,трупа в банкови сметки мръсни пари...вярва че живее и това е живота.В зависимост от вида труд-интелектуален или мръсно-физически съществата са два вида-първите-богати,отегчени,задоволени,умно-културни и вторите-бедни,прости,уморено-скотски,първични.Едно същество е осъзнало само божествената си морална същност и се пробудило за духовен живот-това е Лев Толстой.Споделил е с останалите същества своя духовен път и светлина и ...настъпило гробно мълчание-интелектуалците не искали да работят изконния физически труд и се потят-те живеели охолно с големи заплати,работниците и селяните не желаели да простят на интелектуалците за експлоатацията си от тях и искали кръвтта и местата им.И никой не се е променил като Лев Толстой-от интелектуалец станал работник-селянин и отхвърлил всяко разделение на труда и привилегиите на парите.Защото не разбирал що за чудно същество е той и какво прави на тази земя в това безумно общество основано на насилие и финанси.Силно разбирал и логично и чувствено връзката си с Бога-открил ни се единствено в моралния закон-най-преследван и мачкан от всяка власт и съществата-животни.Няма корени тази цивилизация на наука и плът-защото корените ни са духовни и са единствено в моралния закон-чиито носители са за присмех,бой и смърт.Но те са истински същества и ценят черната пръст и Бога на разума.Да можеше черната пръст и Бога на разума разкрит от Лев Толстой да станат национална политика и всеки производител на материални блага и морални цености изявени на дело да се цени повече от златото и разврата.О тогава бих живял и аз,бих се радвал,бих дишал ....бих желал и поколение.Но не сега,никога сега в тази долина на посредствени алчни същества -долина на плача ,лъжата,насилието....