Първият е прост,необразован и неорентиран в действителността.Той се движи от инстинктите си и му стига хляб,топлина и секс.Вторият се движи от ума си-той се приспособява умело към действителността,възприема това, което му се преподава и става служител на държавата или самостоятелно може да прави пари-не да работи а да прави пари.Това е първо за него и след това са инстинктите му.И при двамата не може и да става въпрос за морал и нравственост-това са глупости,както е глупост честността и личния нужен труд.Там, където е било -там си стои човекът и човечеството-роби и господари.Роби са всички производители на материални блага,господари -всички служители на държавата,парите и насилието.За какъв живот говорим,че бил той и свещен!Истината е друга-простите работят-умните живеят от труда им.Няма никакво значение какво става в душата ти-простако или умнико-всички сте подвластни на система от пари,насилие и лицемерие организирано в "правова държава".Всъщност - система за възпроизводство и труд в угода на умните -политици,банкери ,религиозници.Рим е вечен и безсмъртен-богатите си живеят,бедните изнемогват от незаплатен труд.А и защо да работят-от труд се става гърбав -затова лъжи,кради,убивай и стани БОГАТ, за да ти работят мравките-роби.Това е действителността и се променя фасадата-феодал,капиталист,комунист,демократ-всъщност - кастите си стоят и унижението да си осъзнат човек е непоносимо.Всички са си продали душите и морала на парите,инстинктите,насилието и живеят без лична огтоворност пред Бога.Живея си живота и това ми стига-образование,жена,деца,колкото се може по-лек и високо заплатен труд.И това е било човек и за него са се борили Левски,Ботев,Христос,Толстой-роб и господар=маймуни,а нормални хора няма и не може да има във вековната система на Рим-пари,насилие,разврат и мръсно гадно -юридическо право в тяхна защита-ИДИОТИ-от парламента,университета,от "божиите уж храмове" с лицемери,образовани учени без разум-това нормално ли е да има РОБИ и ГОСПОДАРИ-и да се наричат човеци, а не -МАЙМУНИ.

Един приятел от детските години на Диоген, случайно го срещнал.
Диоген си хапвал току що сварена леща и се наслаждавал на вкуса и.
"Ех стари ми друже", обърнал се той към Диоген,
"ако се беше научил да се подмазваш, да лъжеш,
да използваш ума си за да трупаш състояние и популярност
сред народа, сега нямаше да ядеш тази ефтина леща".
"Да, стари ми приятелю, така е!" проговорил Диоген.
" Ако ти се беше научил да ядеш леща,
сега нямаше да има нужда да се подмазваш,
да лъжеш и да трупаш каквото и да е!"