Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2011 16:42 - Мисли на Толстой
Автор: tolstoist Категория: Политика   
Прочетен: 1537 Коментари: 1 Гласове:
0




--------------------------------------------------------------------------------

Човек е носител на Бога. Съзнанието за своята Божественост човек може да изразява с думи. Как тогава да не сме внимателни към речта си?
Думата може не само да убие, но и да причини зло по-лошо от смъртта.
Не хвали, не осъждай другите и не спори. В споровете се забравя истината.
Осъждането на друг човек всякога е погрешно, защото никой никога не може да знае какво е ставало и става в Душата на тогова, когото осъждаш.
Почти всякога, като поровиш в себе си ще намериш този същия грях, който осъждаш в другите. А ако не си извършил такъв грях, има някой по-лош.
Не слушайте никога тези, коието говорят лошо за другите хора и добро за вас.
Ако искаш да предадеш на събеседника си някаква истина, най-важното правило е да не се дразниш и да не изричаш нито една обидна дума или недобра дума.
Хората се учат как да говорят, а пък най-важната наука е как и кога да се мълчи.
Макар и според учението на мъдрите хора мълчанието да е полезно, говоренето е също нужно, но само навреме.

По Л.Н. Толстой





--------------------------------------------------------------------------------

ЗЛО И ТРУДНОСТИ

"...Но най-лоши са тези грехове, защото те пораждат по-лошия грях- недоброжелателството, омразата към хората.

Най-страшна е ненавистта у хората, поради която те грабят, убиват и наказват.

Ако те те нагрубяват и наскърбяват - не се поддавай, не стъпвай на този път, на който искат да те заведат; не върши туй, което ти е сторено.

Бъди внимателен като осъждаш човек, не забравяй, че в него живее Духът Божий.

Ако си се разсърдил някому, това значи, че си живял не Божествен, а физически живот. Ако ти си живял Божествен Живот, никой не би могъл да те обиди, защото Бога никой не може да обиди, и Бог, който е в тебе, не може да се сърди.

За да живееш добре с хората, трябва, когато се събираш с тях, да помниш, че е важно не това, което на тебе ти е нужно, и не това, което е нужно на тогова, с когото си се събрал; мисли какво е нужно на Бога, който живее във вас.

Не се сърди на лошия и безразсъдния човек. Нали той е заблуден! Такъв човек трябва да бъде съжаляван, а не да му се сърдим. Акои можеш, убеди го, че за самия него не е добре да живее така, и той ще престане да прави зло. А ако той още не разбира това, не е чудно, че той живее лошо.


ГОРДОСТ


Нищо не разделя хората така, както гордостта- и личната и семейната, и съсловната, и народната....Да считаш своя народ, или своя труд, или своето учение и знание за нещо по-добро от другите, е по-глупаво от всичко.
Но, това не само че не се счита за лошо, но го издигат и във велика добродетел.

Човек е прав, ако вярва, че няма на света нито един по-висш човек от него, но той много би се лъгал, ако мисли, че на света има макар и един човек, по-нисш от него.


Ако човек е горд, той се отделя от другите и с това, че се лишава от висшата радост на живота- от свободното и радостно общуване с всички хора.

Грехът на гордостта може да бъде унищожен само с признаване единството на духа, който живее във всички хора.

Когато разбере това, човек вече не може да счита нито себе си, нито своите близки, нито своя народ, нито своето знание за нещо по-висше от другите хора, народи, знания и т.н.


По Л.Н. Толстой



--------------------------------------------------------------------------------

НЕРАВЕНСТВО И РАВЕНСТВО


Основата на човешкия живот е живеещия в човека Дух Божи, Който е един и същ във всички хора. Затова хората не могат да не бъдат равни помежду си.
Само онзи, който НЕ знае, че в него живее Бог, може да счита едни хора по-важни от други.

Неравенството е несъвместимо с Любовта; Любовта е само тогава Любов, когато като лъч от Слънцето, осветява еднакво всички хора.


Равенство означава да признае, че всички хора имат еднакво право да ползват естествените блага на природата, еднакво право върху благата, произхождащи от общия живот и еднакво право на уважение от страна на другите.


Достатъчно е да си дадем сметка, че обществото е разделено на хора, прекарващи цял живот в затъпяващ, убиващ ги [/b]труд, и други, преситени от богатства, за да се поразим от ужасното, най-жестокото и очевидно неравенство и от лъжата на проповедта за равенство сред ужасното неравенство.

Да считаш всички хора равни на себе си не значи, че си също така силен, ловък, умен, учен, добър като другите, а значи че в тебе има туй, което е по-важно от всичко на света и което е еднакво във всички хора- Духът Божий.

За неравенството между хората са виновни толкова тези, които се величаят пред другите, колкото и онези, които признават себе си за по-нисши от тия, които се величаят.




--------------------------------------------------------------------------------

НАСИЛИЕ И НЕНАСИЛИЕ
Заблуждението, че е възможно да се нарежда живота с насилие, е особено вредно, защото то се предава от род на род.


Заблуждението, че има хора, които могат да уреждат живота на другите, е ужасно, защото при тази вяра хората се ценят толкова по-високо, колкото са по-безнравствени


Някои твърдят, че всички хора трябва да живеят в мир, никого да не обиждат, а те самите със сила заставят другите хора да живеят по тяхната воля, и като че ли казват: вършете туй, което ви казваме, а не туй, що ние вършим.
Може да се боим от такива хора, но не трябва да им вярваме.

Главната вреда от суеверието, че е възможно да се нарежда живота на другите хора с насилие е, че щом човек веднъж е приел, че е възможно да се върши насилие над един човек в името на доброто на мнозинството, вече няма граница на товма зло, което той може да извърши в името на тази лъжа.
На такъв лъжлив постулат са се основавали в миналото мъченията, инквизициите, робството, а в наше време- (общественото лицемерие, войните, лъжливите каузи като учения, секти, Исус Христосовци, радикални ислямисти, съставители на разни знания, в които загиват милиони хора.- бел. на пишещия)


Всеки по себе си знае колко трудно е да промени живота си и да стане такъв, какъвто би искал да бъде.
Когато обаче мислим за другите, струва ни се, че и те ще станат такива, каквито ние искаме да бъдат.


Ние не виждаме цялата престъпност на насилието, само защото му се подчиняваме


Всичко до тук е по Л.Н. Толстой




:

--------------------------------------------------------------------------------

СМИРЕНИЕ


Човек не може да се гордее със своите дела, защото всичкото добро, което прави, го прави не той, а онова Божествено начало, което живее в него.


Ако човек се стреми към Бога, той никога не може да бъде доволен от себе си. Съвършенството е безкрайно.


Добър човек е този, който помни своите грехове и забравя извършеното добро, а лош човек е този, който извършва точно обратното.



Често се случва, че хората, които говорят за другите и жестоко ги осъждат, не забелязват, че описват самите себе си.


Пазете се от мисълта, че сте по-добри от другите и че във вас има такива добродетели, каквито в другите няма. Каквито и да бъдат вашите добродетели, те нищо не струват, ако вие самите мислите, че сте по-добри от другите хора.


Съвършена радост е да понесеш незаслужен укор, да претърпиш даже телесно наказание и пак да не изпиташ враждебни чувства към причинителя на укора и страданието.

Тази радост е съвършена, защото никакви обиди, оскръбления и нападки от хората (или поставяне в категории като "несъгласен...." например- бел на пишещия) не могат да я помрачат.



По Л.Н. Толстой




Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

Пуснато на: 18 01 2005 16:12
Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

СЪБЛАЗЪН

Нито една съблазън не държи хората така дълго в своя власт, не отдалечава така хората от разбиране смисъла на човешкия живот и неговото истинско благо, както стремежът към слава, одобрение, уважение, хорска похвала.



Човек се освобождава от съблазанта само чрез упорита борба със самия себе си и чрез постоянно призоваване в своето сърце и в своето съзнание на чувството за единстнво с Бога;
търсете одобрението само от Бога.

Човек лесно привиква към лош живот, ако всички около него живеят лошо.
Едни от най-опасните думи са:"всички така живеят"
Ако привикнеш да правиш туй, което искат "всички"- даже и без да осъзнаеш, ти вече ще правиш лоши дела и ще ги считаш добри.

Лошото не престава да е лошо затова, че мнозина постъпват лошо, и ако както често става, се хвалят с това.


Често се случва да видим, че добър, умен, правдив човек, макар и да знае, че войната, месоядството, ограбването на хората, осъждането на хората и други такива дела (бих добавил за недосетливите- категории като "смотаняк", "дори и "несъгласен с...", която лично на мен ми харесва.- бел. на пишещия) са лоши, спокойно продължава да ги върши. Защо става така? Защото такъв човек цени мнението на хората повече, отколкото съда на своята съвест.


Само със страх от чуждото мнение може да си обясним най-обикновената и същевременно най-чудна постъпка на хората- лъжата.
(Във френологията, хиромантията, астрологията и др. подобни науки, лъжата и кражбата е приписвана най-често на Меркурий...Неговото прекалено влияние довежда до това явление. Тук, нека да ви припомня една история от гръцката митология. Когато Хермес вървял към Аркадия, по пътя си срещнал две вкопчили се в схватка змии. Хермес хвърлил жезъла си върху тях и те се укротили, вплитайки се в него, по начина, който ни е известен и до днес. Човешкото знание, подложено на ленност, която е грехът на 8 сефира от Дървото на кабалистите, наречена Ход- Великолепие, и свързвана с влиянието на Меркурий, Хермес, довежда до гореописаното явление. В тази сфера, се разполага и 8-та Божия заповед, която гласи: "Не кради"- Не злоупотребявай с езотеричното познание, за да си спечелиш нечестно предимство над останалите.- бел. на пишещия)



Който не мисли самостоятелно, той се подчинява на мислите на друг човек. Да подчиним някому мисълта си е по-унизително робство, отколкото да подчиним някому тялото си.
Мисли със своята глава и не се грижи какво ще кажат за тебе хората.


Ако вършиш дело, което считаш за добро, попитай се, би ли направил същото, ако си знаел предварително, че никой няма да узнае за това. Ако си отговориш, че все пак ти би го извършил, сигурно е, че го правиш за Душата си, за Бога.


Трябва да се приучим да живеем така, че да не мислим за хорското мнение, даже да не желаем хорската обич, а да живеем само, за да изпълняваме закона на своя живот, волята на Бога.



По Л. Н. Толстой









Albedo_Rubedo



Регистрирация: Oct 23, 2004
Мнения: 25

Пуснато на: 19 01 2005 02:34


--------------------------------------------------------------------------------



Тагове:   мисли на толстой,


Гласувай:
0
0



1. gizdashki - Слава на Бога!
18.05.2015 20:13
Слава на Бога, че има още хора, които четат Толстой. :-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1401227
Постинги: 1625
Коментари: 414
Гласове: 1171
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031