Груевски започна арести на опозиционери, като се подбират главно така нар. „бугараши”. Самият Любен Божковски бе обявен за бугараш № 1, тъй като в правителствата на Любчо Георгиевски изпълняваше функцията на министър на вътрешните работи и сред народа е всеизвестен фактът, че той изнесе на плещите си войната с албанските нашественици през 2001 – 2002 г. Тогава, не без знанието на Георгиевски, се формираха отрядите за борба с тероризма – непобедимите „ЛЪВОВЕ „ голяма част от които се рекрутираха така, че да бъдат от здрави български семейства !

Ето защо, една от първите работи на диктатора бе да вкара в затвора повечето от тях. Нещо, което се повтори и след сегашните избори. Ето имената на най-видните арестувани:

1. Генерал Стоян Ангелов – ръководител на „Тигрите „ и участник в бойните действия;
2.Зоран Кръстевски – лежи в зандана „Идризово”;
3.Мариян Марковски – бивш служител на „Лъвовете”;
4.Горан Йовчевски;
5.Александър Николски;
6.Драган Старов;
7.Гоце Болешевски;
8.Емил Ампов;
9.Гоце Белчевски...

Данните ни непрекъснато се попълват с нови имена.

10.Файфо Тръбачев;
11.Кръстевски;
12.Злате Мирчевски;
13.Косьо Яйцев

Всичко това породи невероятно напрежение и привърженици на Любен Божковски започнаха масово да се стичат с автобуси и автомобили към столицата. Само от Гевгели тръгна цял автобус с бивши лъвове, а от други места – колони с коли.Срещу тях беше хвърлена тежката жандармерия и над 200 тигри...

В деня след изборите – единствената политическа асоциация на българите във Вардарско – „РАДКО „ ги обяви за фалшиви и манипулативни в лицето на своя председател – Владимир Панков, чиято организация беше регистрирана в съда през 2000 г., но по внушение на трима СРЪБСКИ адвокати дейността й отново бе забранена.Така е до наши дни. Името на Радко (псевдоним на Ванчо Михайлов) явно стряска противниците ни със своя отявлен българизъм.

На фона на това, което става на територията на по-малката ни сестрица – Македония, българските медии запазват пълно мълчание. Как се отразява това на репутацията на властта в очите на тукашните бежанци от Македония, друг път ще разискваме подробно. Във всеки случай не забелязваме и капчица национално-отговорно поведение в защита на нашите страдащи братя. За разлика от нас, хърватското правителство се намеси активно в случая Божковски.

Накрая ще кажа само, че ще минат дълги, мъчителни години, докато нашите държавници не осъзнаят факта, че македонският въпрос е жива рана върху тялото на майка България и проблемът, макар и с дипломатически средства, трябва да бъде постоянна светеща лампа, за всички, които смятат да ни управляват.

д-р Георги Генов – БАН и главен редактор на „Исторически архив „ – орган на Съюза на учените