Постинг
18.04.2011 14:50 -
Толстоизмът и бягството на Лев Толстой
Автор: tolstoist
Категория: Политика
Прочетен: 1105 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2011 17:18
Прочетен: 1105 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.06.2011 17:18
Толстоизмът и бягството на Лев Толстой
(Специално за г-н Спас Колев от Уикипедия-разрешавам на всеки и за всякаква цел да ползва този тект както и текст по избор от моя общественополезен блог)
След духовното си възкресение през 1880 г. Лев Толстой прави два неуспешни опита да напусне Ясна поляна – през 1884 и 1897 г. През 1884 г. смята да замине за Америка, а през 1897 г. – във Финландия. Толстой напуска Ясна поляна през 1910 г., за да живее в обикновено руско село, в обикновена селска къща. Това си намерение той споделя с руския селянин - толстоист Михаил Новиков от с. Боровково, Тулска област. Седмица преди бягството си му пише и писмо, в което го моли да му осигури селска къща. Но М. Новиков не отговаря веднага на писмото и Толстой получава отговора му вече в Астапово.
Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича “любов”.
Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора, това е В.Г. Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството споделя религиозните възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански постройки, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си - помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г. Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки. Започва най-кошмарната лично за Толстой последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков - за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от “лудостта си” и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 28.10.1910 г. , на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Там той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. Д о него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба,въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.
Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Петър Дънов пише, че Толстой се е запътил за България да му се поклони. Създателите на музея в с.Ясна поляна , Бургаско пишат , че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – това пише в спомените си племенницата на Толстой Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка й в манастира. Според нея думите на Толстой са били “При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.” И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на П.Дънов и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая. Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.
Създателите на музея в Ясна поляна, Бургаско са атеисти и не се интересуват от религиозните идеи на Толстой, още по-малко – от историята на толстоизма в Русия. Те и един “жълт” антитолстоист в Русия – Павел Басински автор на богато възнаградената книга “Бягство от рая”-за бягството на "жалкия безволеви старец" Толстой , не искат да знаят, че колонията в края на 1910 г. в с. Ясна поляна, Бургаско не съществува, а самият й основател Христо Досев пише телеграма до Толстой в Астапово, но от Кавказ, където живее и го кани да дойде при него в Кавказ.
Толстой показа истински християнски пример – отказ от богатство,титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това направиха и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и положиха основите на практичен религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин, проектът за религиозен комунизъм бе забранен и унищожен от Троцки и Сталин.
Йордан Йорданов-tolstoist
(Специално за г-н Спас Колев от Уикипедия-разрешавам на всеки и за всякаква цел да ползва този тект както и текст по избор от моя общественополезен блог)
След духовното си възкресение през 1880 г. Лев Толстой прави два неуспешни опита да напусне Ясна поляна – през 1884 и 1897 г. През 1884 г. смята да замине за Америка, а през 1897 г. – във Финландия. Толстой напуска Ясна поляна през 1910 г., за да живее в обикновено руско село, в обикновена селска къща. Това си намерение той споделя с руския селянин - толстоист Михаил Новиков от с. Боровково, Тулска област. Седмица преди бягството си му пише и писмо, в което го моли да му осигури селска къща. Но М. Новиков не отговаря веднага на писмото и Толстой получава отговора му вече в Астапово.
Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича “любов”.
Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора, това е В.Г. Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството споделя религиозните възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански постройки, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си - помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г. Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки. Започва най-кошмарната лично за Толстой последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков - за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от “лудостта си” и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 28.10.1910 г. , на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Там той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. Д о него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба. Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба,въпреки забраната на светия Синод на РПЦ.
Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Петър Дънов пише, че Толстой се е запътил за България да му се поклони. Създателите на музея в с.Ясна поляна , Бургаско пишат , че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – това пише в спомените си племенницата на Толстой Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка й в манастира. Според нея думите на Толстой са били “При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.” И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на П.Дънов и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая. Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.
Създателите на музея в Ясна поляна, Бургаско са атеисти и не се интересуват от религиозните идеи на Толстой, още по-малко – от историята на толстоизма в Русия. Те и един “жълт” антитолстоист в Русия – Павел Басински автор на богато възнаградената книга “Бягство от рая”-за бягството на "жалкия безволеви старец" Толстой , не искат да знаят, че колонията в края на 1910 г. в с. Ясна поляна, Бургаско не съществува, а самият й основател Христо Досев пише телеграма до Толстой в Астапово, но от Кавказ, където живее и го кани да дойде при него в Кавказ.
Толстой показа истински християнски пример – отказ от богатство,титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това направиха и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и положиха основите на практичен религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин, проектът за религиозен комунизъм бе забранен и унищожен от Троцки и Сталин.
Йордан Йорданов-tolstoist
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.