Вярно твърдение изказано от аморални хора и за аморалния социален и личен живот на обществото и човека.Но това не е достатъчно доказателство, защото самия въпрос вече признава реалността на морала но оспорва неговата уневерсалност.Подменя се съществуващият в нашето съзнание морал с изопачените и едностранни форми на прилагането му,съобразно "интересите" и не се признава че мярката и те са възможни само съпоставени и съотносими към вечния общочовешки божествен морал.Повече от ясно е че да не убиваш съвсем не е сантиментално а е част от духовния закон.Но  съществуващото общественно устройство те подставя пред избора -ако не се подчиниш на моментните изисквания на обществото то те чакат страдания и смърт-прилага се насилие.Ако го нямаше това насилие никой не би убивал от името на народа и не би доброволно служил.Сега подменипа физическото насилие с икономическо-на доброволните убийците им се плаща от държавата за да я защитават.Тези хора са без трудови навици и желание за личен полезен труд а желаят леко-чрез побой и изтрели да си живеят.Разбира се че в такива условия на псевдоцености морала ще е относителен.Но не той е такъв а хората-субекти са "относителни"Ако в една утопична държава морала се приложи в чист разумен вид и форми то тогава ще се разбере силата и нуждата от него.Но тогава ще има равенство между сила и слабост,между ум и глупост,образован и необразован...Никой не избира родителите си,родината и способностите си.Затова всеки ще прави това което може и за него ще получава толкова колкото и останалите-селянина с мотиката колкото министър-председателя и президента.Ето това е вечен морал който "учените" никога няма да признаят и приложат-няма да признаят че всички сме божии синове и материалните блага са за всички по равно независимо от способностите и вида труд а според това даваш ли това което можеш на обществото.