Да живея- просто  животински.Да мисля кой съм и къде-ужасяващо.Чувствам се някакво необяснимо същество което не познавам и което не съм аз.Моето "аз" бе докато не се срещнах със смъртта-с нейстовата болка от раздялата-и то насилственна.Има ли смърт и насилие няма човек.Но и двете са скрити и никой не ги анализира.Живят си всички а всъщност не живеят те а ТЕЛАТА им.Така съм и аз.Духът няма нищо в този мръсен изкуствен живот на пари,разврат,наука и насилие.Луд съм и само природния инстинкт за живот ме спира и мисълтта за разумния Бог разкрит от моя СПАСИТЕЛ-Лев Толстой.Не познавам Бога но ако не бях осъзнал разума си и доброто в мен-не бих живял животински.Колко тъпо и мръсно е построен живота ни в ОБЩЕСТВОТО.Умните и красивите-на топло и без физически труд,тъпите и грозните-на вечен каторжен труд по поля и заводи.Хранилката държава определя как да живееш,кой си,как да мислиш...Или мръсната животинска философия на улицата-бии за да оцелееш.Първите са образованите-висшисти,вторите необразованите селяни и работници и градската търговска паплач.Някъде дълбоко,дълбоко гори благородното пламъче заложено от Бог и запалено в мен от Лев Николаевеч-моето вечно разумно и добро "аз".Но то е във всички-моето "аз" е егоизма ми.Без егоизъм не можеш да живееш в този материален свят.С него си животно.Без него-мъртъв материално и социално-жив духовно.И защо е тази неразбираема игра-живот тук или дух отвъд.А това се крие,отрича,-животните живеят,егото е щастливо,техниката е заменила разума.Някакъв,някъде,-го има-незнайно за какво-за наука и благоденствие и разплод-или за осъзнаване на духовното в него и непрестанна борба с егото си...защото така иска разума...А живота е неправилен,хората страдат и духовно и материално,няма истински път за равнопоставяне на материя и дух.Има но никой не върви по него-защото там изчезва "аз" има само -тях-народа живеещ животински а е нужно да прогледне за своята божественна морална същност за да престане да слугува на лудите материалисти и суеверници-политици,банкери,свещеници...