Тук съм Аз да бъда това, за което съм създаден-чист физически и духовно в земния рай.Раждам се и не съм в рая, а в ада.Тук никой не го интересува душата ми-"те" искат единственно труда ми, колкото може да съм тъп и ползват мръсния труд отреден за необразованите.Най-долно и животинско разделение на труда-умният все по-богат, а ощетеният от ум-беден и отруден скот.И живеем и се разплождаме.Че и някой тарикати се считат за хора на изкуството.Нищо не е по-важно от човека и изграждането на душата му паралелно с материалните му нужди.Но кой гради духа си и в каква насока-във всякаква, но не и в единствено истинската-вечният морал даден ни от Бога.Аз съм мачкан от икономическите отнощения, наложени ми от някаква политическа класа от безумци.Така е в цял свят.Няма един човек, всички са смлени от системата или изхвърлени от нея и не може тя да стане духовна.Никога не е била и си траем и живеем за рода.Ако искаш истината, ще живееш за разума си и бъдеш истинското си " аз".Печелиш го, но губиш живота си-ще бъдеш неудачник и скитник-гол и бос в тази система на банки,насилие и наука в тяхна услуга.Горко на всички мъртви души-един е будителят ни -Лев Толстой-неверници и приспособленци към убиващата Ви система.Не "аз", а тялото ми е във тяхната власт и тръгвам да слугувам на мръсната система за хляба-отнели ми го да го имам по прост начин-живот на село, а не в града за пари....Не ги обичам тези мъртви души, а ги съжалявам и нека умра за тях,но "те" не ще се събудят докато обичат тялото си повече от духа.Възкресението  всеки сам си го прави,но след него не може да живее в робската банкова и насилническа система,за да бъда трябва да я променя според отричаната ми съвест,а историята показва, че съвестта винаги е смачквана от системата.Тогава не сме хора, а животни и си траем-докога?