Единият е П.Кънев, другият-П.Ю.Тодоров.Първият написал повестта "Бълг. изгора на Толстой"-изд.2008г.,вторият-предговор към възвание на Толстой против войната "Времето е близко",изд.във Варна през 1897г.Първото е легенда от Стралджа за любовна история на Толстой с българка през дните на обсадата на Силистра през Кримската война когато Толстой е бил адютант на руски генерал.Герой в "повестта" са освен Толстой ,българката, разбира се богата и образована,още желаещия я страстно немски поет еди кой си и ...синовете на Индже войвода и Кара Колю, на които Лев Николаевич ....рецитира известната народна песен.Мисля,че трябва да им я изпее, но авторът няма мярка за собственото си худ. и етично ниво затова продължава до абсурда на дуел между офицера Лев и поетаN за сърцето на българката.Няма да коментирам прощ. писмо на тази образована българка през 1854г. ,защото то е писано сега и то от "възпитаничка на педаг. специалност".Срам ме е жестокоста на българина-груба и първична, както и от тази липса на мярка-какво мога и какво не.Да беше написал повестта като легенда може би ще звучи художествено, но така сериозно-глупаво -показа нивото ни на диви балканци без себепреценка и мярка.Втората книжка или предговорът -"Еволюцията и нейното направление в съч. на Толстой" от класика на идилийте-П.Ю.Тодоров е социалистически прочит на Толстой и като художник и като религ. мислител.Без коментар, само ще подчертая, че преводът е от френски и е направен от Христо Досев-истинския човек на разума,който Тодоров нарича-"нашия другар" и се радва, че Толстой мислел като Маркс...Извод:Двама българи и двамата се занимават с нещо, което не разбират-Кънев от художественост, която изисква друг жанр на чутата от него легенда претворена в повест,превърнала се в "нищо" и Тодоров-социалист да разбира от религия и то на разума.И до днес мила България не роди човек да се занимава с това, за което е роден-АМИН.