Всичко се повтаря не в научно-техническия прогрес, а в нравствения регрес.Злото, което е насилие,отказ от личен труд,разврат отново се е завърнало победоностно в нашия живот в България.Виждам го в селото и града, но то започва от селото,от отказа да се потиш за хляба си,а това го предлага града на образованите-нужно и в повечето ненужно образовани в излишни науки.Но трагедията на "Гераците" се повтаря със същата сила.И аз съм участник-безучастник на отвратителни събития-продажба на земя на безценица,незачитане на родители, защото нямат пари, а са прости трудоваци-селяни,вълча алчност за хартийките,които осигуряват леност,обилна храна и плътски удоволствия,сляпа родителска обич-робство,очи зомбирани от пари и само пари.Умряха жалко всички с морала и преклонението пред труда,останах почти сам с душа виновна пред тях и отпуснати ръце-какво да правя -пътят ми свърши-останаха новите хора на капитала, който ме отвръщават, но те са ми кръв и род.Как да живея сред вълци -свил съм се в ъгъла на таванско помещение в града и ужасен нямам път към хляба.Намерих себе си, но изгубих способност да се боря за насъщния, а по скоро никога съм нямал тази способност-трудът за мен бе естествено състояние, но без работодатели и господари.Но това време свърши-измислената финансова криза уби строителството-сега накъде?Роб на село или слуга на някоя фирма-досега сам работих и труда ми бе удоволствие,което буди смях у младите капиталистически вълци на село и в града.Накъде -бой за земя и машини на село или просяк в града предлагащ се на всекиго за левче."Гераците" продължават и в нашия век и в следващия докато човек не се пробуди и се образова в някоя наука-тогава няма да пита кой е той,а ще бъде един от двигателите-консуматори на научно-техническия прогрес, а младите капиталистически.вълци ще го гледат в ръцете броящи кървавите пари на моралните хора-техните богатства.Гадно, но съм жив участник в тази гадост-образовани и необразовани глухи и слепи за разума хора.Този разум ме прави жалък и смешен пред вълците-докога?