Кой се пита-какво е да си човек без духовност и какво с духовност.Без духовност са легиони приспособленци и консуматори с духовност-малцина с лъжетакава, а с истинска - не познавам такива-имало е миналото, но са разпъвани и редактирани техните идеи.Кой ще си го признае - няма нищо от съвестта ни в този начин на живот ,при тази система.При социализма поне имаше социална справедливост,макар с цената на отричането на източника на духа ни -Бог.Сега са ни превърнали в животни конкуриращи се кой по-малко да работи ,а повече да печели на чужд гръб.Това не е човешки живот и не сме хора.Противиш ли се-бой и смърт те чакат-от групировки или от законата такава-държавата.Искаш да има мярка във всичко-в количеството на труда наложен на теб,в лъжите бълвани всеки ден от политици и медии,в цените на хляба и сиренето,в подбора на темите за изкуство...Няма в нищо мярка-луди хора,луда система.Който оцелее,всяка нощ разплодът продължава - зачеват се нови хора,които ще бъдат смачкани от старите безсмъртни порядки и някой дори никога не ще узнаят истината за своята човешка духовност убита още с първата глътка въздух-отровен от нас - лицемерите -консуматори.Гледам очите си - пълни с безнадежност и мъка,гледам очите до мен и на улицата-жажда за живот и страх от него,но има и нагли чакалски такива-дебнат слабите, за да ги смачкат.Не благородството на Левски може да промени тази система, която се кичи за патриотична и европейска.Европа е духовна мъртва ,човекът в нея е консуматор.Не поезия и музика е нужна, а справедливост и единство на хората разделени сега от и за хляба.Не тайнства и избрани учители, а разум и огромно желание за добро, за взаимопомощ.И пример отгоре-бедни докато и последния просяк е беден,живот сред природата и уважение тому, който създава благата с ръце или ум.Не  на банкера,политика,полицая...Къде са духовните хора готови да сладват духа си-само в историята.Днес няма хора, а само консуматори - лицемери.Други не се допущат в играта на партии,пари и жестоко насилие над божествената ни -жалка същност.

Истина е...

Много човешки, много социално... Гняв! А за съжаление другите държави са го изживяли това преди 200 години!

но шом сме дошли, значи трябва да се борим!