Постинг
17.03.2017 16:51 -
КОНСТАНТА
За разлика от някои приятели
обичам да съм точна и умерена,
секунди да не ми достигат - трябва ли?
И трябва ли да ме убива времето?
На младини потичах доста халосно,
сега на средна възраст съжалявам,
амбицията може да е цялостна
и без докрай да ме изпепелява.
Бях прекалено честна. Съжалявам.
А можех честни клопки да приложа.
Хем враговете да не утроявам,
хем и спокойствие да си наложа.
Защото имам ум за четирима
и можеше съдбата да ми служи.
Прати мръсника в дупка невредима,
без да се сеща. На кого е нужно?
Но трябваше така - да поузрея,
по-хубава жена, по-сочна круша,
когато действам и мълчавинея,
доброто сякаш повече ме слуша.
Обаче - пак стои зад някой ъгъл
изобличението. И пристига.
И пращам недостойника във пъкъл.
Отново кроткост няма да ми стига.
24 май 2005г., София
Из книгата с лирика " Любов и вдъхновение",2005г.
В превод на английски език получила
Златен медал в САЩ
Автор: Росица КОПУКОВА
обичам да съм точна и умерена,
секунди да не ми достигат - трябва ли?
И трябва ли да ме убива времето?
На младини потичах доста халосно,
сега на средна възраст съжалявам,
амбицията може да е цялостна
и без докрай да ме изпепелява.
Бях прекалено честна. Съжалявам.
А можех честни клопки да приложа.
Хем враговете да не утроявам,
хем и спокойствие да си наложа.
Защото имам ум за четирима
и можеше съдбата да ми служи.
Прати мръсника в дупка невредима,
без да се сеща. На кого е нужно?
Но трябваше така - да поузрея,
по-хубава жена, по-сочна круша,
когато действам и мълчавинея,
доброто сякаш повече ме слуша.
Обаче - пак стои зад някой ъгъл
изобличението. И пристига.
И пращам недостойника във пъкъл.
Отново кроткост няма да ми стига.
24 май 2005г., София
Из книгата с лирика " Любов и вдъхновение",2005г.
В превод на английски език получила
Златен медал в САЩ
Автор: Росица КОПУКОВА
Предотвратяване на рак и вирусни инфекци...
„Тапи“ по сливиците са знак за добър иму...
Честит Имен Ден!
„Тапи“ по сливиците са знак за добър иму...
Честит Имен Ден!
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!
цитирайmissana написа:
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!
за интересния анализ, Мисан.
Търсене